"Среща на поколенията" се проведе във Въгларово

На 16 юли Дните на студентската поезия и проза, които се реализират по програма „Културни инициативи” на община Хасково, се пренесоха на територията на село Въгларово. В 9:00 часа в салона на местното читалище „Светлина-1926” започна лекцията „Читалище мое, моя любов!”. В нея Руска Митева, Станка Стоянова и Милена Мерджанова говориха за дейността на читалищата в България и за мисията на читалището във Въгларово, което вече 96 години пази българщината и пали искрата у младите въгларовци, колкото и малко да са те днес.

След кратка почивка, през която студентите и гостите имаха възможност да се почерпят с различни вкусотии, включително и местно производство, беше поставено началото на дискусията за предизвикателствата пред съвременните български творци под надслов „Среща на поколенията”, в която своя опит със студентите споделиха Анелия Черкезова и Ели Видева от Хасково и Николай Дялков от Тополовград. Тримата поети, които са се доказали през годините като значими автори в областта на мерената реч, влязоха в диалог с присъстващите с помощта на модератора Станка Стоянова, която е председател на ЧН на НЧ „Светлина-1926”. Зададоха се интересни въпроси, чуха се важни отговори и бяха прочетени творби от различни български и чужди поети и писатели.

От 11:30 часа се състоя и закриването на Дните на студентската поезия и проза, което премина под формата на рецитал на участниците и връчване на сертификати и благодарствени грамоти. Всички получиха и подаръци – по един екземпляр от книгата „Село Въгларово – повелята на традицията към идното” със съставители Милена Мерджанова и Станка Стоянова и от сборника „Петдесет народни песни от село Тънково, Хасковско” със съставител Антон Атанасов.

Снимки: Живко Тенев

Коментари

Таня Кашева: „Клетва“ на Антон Атанасов трябва да служи за пример на народните избраници!

Преди време в Интернет в идях обява, че на 15.06.2021 г . Антон Атанасов ще си бъде в Хасково и който има желание, може да си закупи екземпляр от новата му книга „Вяра до кръв“ ( 2020 ). Не го познавах лично, но му писах под обявата, че искам да си закупя книгата. Изненадата ми беше голяма, когато пред мен застана едно деветнадесетгодишно момче. Почти дете. Усмихнато и слънчево! Подари ми своите две книги и ми каза, че нас ни свързва село Тънково. Това е родното ми село. Оказа се, че и двамата сме от най-красивото село на света. А това е прекрасно ! На книгата си „ Мъка по България “ ( 2018 ) Антон Атанасов написа за мен: „ На Таня Кашева! С уважение и признателност към творческия ѝ труд ! Хасково , 15.06.2021 г.“ Прибрах се вкъщи и се загледах в заглавията на книгите – „ Мъка по България “ и „ Вяра до кръв “ . Много сериозни заглавия, като се има предвид, че техният автор е само на деветнадесет години. А когато е издал своята книга „ Мъка по България “, е бил на...

Прочетете още

Ако сте свободни, посетете Малко Градище - заслужава си

Малко Градище е село, което се намира в подножието на Източните Родопи. То е част от община Любимец и област Хасково. Ако сте свободни в събота и неделя, задължително го посетете. То предлага прекрасна екопътека, която започва от църквата "Свети Атанасий", намираща се в горния край на селото. До там може да се стигне с кола, но след това е необходимо да хванете "двойката". Заставайки с лице към храма, отляво ще видите черен път, водещ нагоре към планината. Отначало е широк, но постепенно се стеснява. Дължината на цялото трасе е около 1 километъ р, трудността е лека, а целият преход трае около 30 минути. Следвайте малката планинска рекичка, като от начало тя ще бъде от Ваше дясно, а приблизително към половината на пътя, ще трябва да я пресечете и така ще остане от лявата Ви страна. Тъкмо там става интересно - започват водопадите. Те са общо три, а последният е най-достъпен, особено ако сте с деца. Разхождайки се, може да срещнете многообразие от животински и растител...

Прочетете още

А. Атанасов: С творчеството си Таня Кашева успява да ни убеди, че надежда винаги има!

Надежда винаги има! Таня е добра поетеса и е един от малкото хора, за които с ръка на сърцето мога да кажа, че са крепители на позитивното ми мнение за света, в който живеем. Тя е лишена от завист и се е доказала като творец, който умее да признава успехите на другите и искрено се радва за тях. Макар че не я познавам от много отдавна, я чувствам близка, тъй като и двамата сме свързани с корена си, произлизащ от село Тънково, и се гордеем с него. Преди няколко години се срещнахме и си разменихме книги – тя ми подари две от общо трите си стихосбирки – „Рой светулки“ (1992) и „Сълза за вчера“ (2020). Те са различни по обем, но успяват да защитят причината, поради която са издадени. Според мен „Сълза за вчера“ е по-добрата, тъй като съдържа поуките, които Таня е научила от житейския и творческия си път през последните няколко десетилетия. Голяма част от темите в „Рой светулки“ присъстват и тук, но са развити и надградени. Придадени са им някои нови интерпретации, но и е запазена ...

Прочетете още

Родопски глас

Търсене в този блог