"Среща на поколенията" се проведе във Въгларово

На 16 юли Дните на студентската поезия и проза, които се реализират по програма „Културни инициативи” на община Хасково, се пренесоха на територията на село Въгларово. В 9:00 часа в салона на местното читалище „Светлина-1926” започна лекцията „Читалище мое, моя любов!”. В нея Руска Митева, Станка Стоянова и Милена Мерджанова говориха за дейността на читалищата в България и за мисията на читалището във Въгларово, което вече 96 години пази българщината и пали искрата у младите въгларовци, колкото и малко да са те днес.

След кратка почивка, през която студентите и гостите имаха възможност да се почерпят с различни вкусотии, включително и местно производство, беше поставено началото на дискусията за предизвикателствата пред съвременните български творци под надслов „Среща на поколенията”, в която своя опит със студентите споделиха Анелия Черкезова и Ели Видева от Хасково и Николай Дялков от Тополовград. Тримата поети, които са се доказали през годините като значими автори в областта на мерената реч, влязоха в диалог с присъстващите с помощта на модератора Станка Стоянова, която е председател на ЧН на НЧ „Светлина-1926”. Зададоха се интересни въпроси, чуха се важни отговори и бяха прочетени творби от различни български и чужди поети и писатели.

От 11:30 часа се състоя и закриването на Дните на студентската поезия и проза, което премина под формата на рецитал на участниците и връчване на сертификати и благодарствени грамоти. Всички получиха и подаръци – по един екземпляр от книгата „Село Въгларово – повелята на традицията към идното” със съставители Милена Мерджанова и Станка Стоянова и от сборника „Петдесет народни песни от село Тънково, Хасковско” със съставител Антон Атанасов.

Снимки: Живко Тенев

Коментари

Таня Кашева: „Клетва“ на Антон Атанасов трябва да служи за пример на народните избраници!

Преди време в Интернет в идях обява, че на 15.06.2021 г . Антон Атанасов ще си бъде в Хасково и който има желание, може да си закупи екземпляр от новата му книга „Вяра до кръв“ ( 2020 ). Не го познавах лично, но му писах под обявата, че искам да си закупя книгата. Изненадата ми беше голяма, когато пред мен застана едно деветнадесетгодишно момче. Почти дете. Усмихнато и слънчево! Подари ми своите две книги и ми каза, че нас ни свързва село Тънково. Това е родното ми село. Оказа се, че и двамата сме от най-красивото село на света. А това е прекрасно ! На книгата си „ Мъка по България “ ( 2018 ) Антон Атанасов написа за мен: „ На Таня Кашева! С уважение и признателност към творческия ѝ труд ! Хасково , 15.06.2021 г.“ Прибрах се вкъщи и се загледах в заглавията на книгите – „ Мъка по България “ и „ Вяра до кръв “ . Много сериозни заглавия, като се има предвид, че техният автор е само на деветнадесет години. А когато е издал своята книга „ Мъка по България “, е бил на

Прочетете още

А. Атанасов: С творчеството си Таня Кашева успява да ни убеди, че надежда винаги има!

Надежда винаги има! Таня е добра поетеса и е един от малкото хора, за които с ръка на сърцето мога да кажа, че са крепители на позитивното ми мнение за света, в който живеем. Тя е лишена от завист и се е доказала като творец, който умее да признава успехите на другите и искрено се радва за тях. Макар че не я познавам от много отдавна, я чувствам близка, тъй като и двамата сме свързани с корена си, произлизащ от село Тънково, и се гордеем с него. Преди няколко години се срещнахме и си разменихме книги – тя ми подари две от общо трите си стихосбирки – „Рой светулки“ (1992) и „Сълза за вчера“ (2020). Те са различни по обем, но успяват да защитят причината, поради която са издадени. Според мен „Сълза за вчера“ е по-добрата, тъй като съдържа поуките, които Таня е научила от житейския и творческия си път през последните няколко десетилетия. Голяма част от темите в „Рой светулки“ присъстват и тук, но са развити и надградени. Придадени са им някои нови интерпретации, но и е запазена същн

Прочетете още

На днешния ден... Умира Капитан Петко войвода

На днешния 7 февруари през 1900 г. от този свят си отива Капитан Петко войвода . Капитан Петко войвода е български хайдутин и революционер, посветил живота си на освобождението на беломорските българи и обединението им с България. Защитник на Родопите, борил се за свободата на потиснатите в Османската империя, без значение на тяхната вяра и народност – християни, мюсюлмани, българи, гърци, турци. Роден е на 6/18/ декември 1844 г. в българското село Доганхисар, Беломорска Тракия. Турците убиват брат му Матю и братовчед му Вълчо. На 6 май 1861 г. излиза като предводител на чета хайдути в гората, за да мъсти. Скоро момчетата ликвидират убийците на Матю и Вълчо и главния виновник бахшибейския чифликчия Мехмед Кеседжи бей. При село Бахшибей разбиват местната турска потеря. След още две успешни битки, четата им става легендарна. Привлечен от гърците за борба срещу Турция, през 1864 г. напуска Беломорието и пристига в Атина, след което заминава за Италия. В началото на 1866 се среща с

Прочетете още

Родопски глас

Търсене в този блог