Пропускане към основното съдържание

Излезе юбилейният пети брой на списание "Южно утро"

От печат излезе юбилейният пети брой на списанието за общество, култура и литература „Южно утро“. То е издание на Гражданско сдружение „Родопско утро“ и се реализира с финансовата подкрепа на община Хасково, ПЕГ „Д-р Иван Богоров“ – Димитровград, община Ивайловград, община Минерални бани, община Момчилград, община Джебел, СУ „П. Р. Славейков“ – Кърджали, СУ „Йордан Йовков“ – Кърджали, и ЕООД „КАЛИНА“ – Хасково.

В раздел „Общество“ за 50-ата годишнина на ПМГ „Акад. Боян Петканчин“ – Хасково, 15-ата годишнина на „Денят на Нели“, ивайловградското село Камилски дол, 75-ата годишнина на Димитровград, Петия международен поетичен фестивал „Есенни щурци“ и 50-ата годишнина на Литературните дни „Южна пролет“ ни разказват Гергана Петрова и Дойчо Кръстев, Роса Николова, ТИЦ-Ивайловград и Атанас Атанасов, Петко Каневски, Тодорка Николова и Ели Видева. Включени са и анонси за община Ивайловград, община Минерални бани, община Момчилград и община Джебел.

За участие в разнообразните рубрики на списанието са заявили своето желание стотици млади и утвърдени поети и писатели от областта на Източните Родопи. В крайна сметка творческият екип, който е в състав: Стойка Мариновска (мениджър), Петко Каневски, Демир Демирев, Антон Атанасов, Лияна Фероли, Невин Садъкова, Антония Маровска и Камбер Камбер, е отсял най-добрите и техните творби са станали част от юбилейния пети брой на списание „Южно утро“. В раздел „Поезия“ ще може да се насладите на стихотворенията на Вилдан Сефер, Лияна Фероли, Христина Въчева, Айше Хаджиуршуд и Ели Видева, в раздел „Проза“ – на разказа „Екстаз“ на Мина Карагьозова, а в раздел „Преводи“ – на руската поетеса Олга Малцева-Арзиани. За първа година има и рубрика „Творчество на учители“, в която са включени Снежана Сиракова, Татяна Пройкова и Сехер Карамурад.

Важен акцент в работата на творческия екип е издирването и намирането на младите поети и писатели на нашия край. В рубриката „Студентско перо“ ще може да се прочетат произведенията на четирима студенти. Това са Добромир Зафиров, Алберт Димитров, Делян Балев и Ния Хитова. На обявата за участие са откликнали и десетки ученици. В раздел „Ученическо творчество“, който се ръководи от учителя по български език и литература от Кърджали Антония Маровска, са включени 27 души. Това са Цветелина Бобутанова, Габриел Ганчева, Елис Мюмюн, Иешим Садула, Петя Стайкова и Петя Драгомирова от ПМГ „Акад. Боян Петканчин“ – Хасково, Александра Атанасова, Айлин Гюджен, Ралица Димитрова, Йоана Аврамова и Ивайло Николов от ЕГ „Проф. д-р Асен Златаров“ – Хасково, Лора Янкова, Петя Пасева и Милко Милков от ПЕГ „Д-р Иван Богоров“ – Димитровград, Алек Иванов от СУ „Неофит Рилски“ – Харманли, Суде Бехайдин от СУ „Христо Ботев“ – с. Караманци, община Минерални бани, Елиф Али и Дефне Мустафа от СУ „П. Р. Славейков“ – Кърджали, Валентина Митева и Даниела Ангелова от СУ „Йордан Йовков“ – Кърджали, Наталия Савчева, Кина Райкова, Тони Мустафа и Михаела Димова от СУ „Владимир Димитров – Майстора“ – Кърджали, Баръш Хасан от СУ „Отец Паисий“ – Кърджали, Еджрин Мехмед и Мутлухан Мехмедали от СУ „Христо Ботев“ – Джебел. Сред творбите им ще се видят и прекрасните рисунки на Ева Николаева Тошева от ОУ „Иван Рилски“ – Хасково, и Дефне Мехмед от ОУ „Д-р Петър Берон“ – Момчилград.

Отделено е място и за гости. С няколко свои стихотворения са представени Таньо Клисуров, Виолета Бончева и Йордан Пеев от Стара Загора. Не са забравени и онези имена, оставили трайна следа в българската литература. Чрез няколко свои емблематични творби са почетени Ивайло Балабанов (1945 – 2021) и Петър Ангелов (1938 – 2022).

Коментари

Популярни публикации от този блог

Таня Кашева: „Клетва“ на Антон Атанасов трябва да служи за пример на народните избраници!

Преди време в Интернет в идях обява, че на 15.06.2021 г . Антон Атанасов ще си бъде в Хасково и който има желание, може да си закупи екземпляр от новата му книга „Вяра до кръв“ ( 2020 ). Не го познавах лично, но му писах под обявата, че искам да си закупя книгата. Изненадата ми беше голяма, когато пред мен застана едно деветнадесетгодишно момче. Почти дете. Усмихнато и слънчево! Подари ми своите две книги и ми каза, че нас ни свързва село Тънково. Това е родното ми село. Оказа се, че и двамата сме от най-красивото село на света. А това е прекрасно ! На книгата си „ Мъка по България “ ( 2018 ) Антон Атанасов написа за мен: „ На Таня Кашева! С уважение и признателност към творческия ѝ труд ! Хасково , 15.06.2021 г.“ Прибрах се вкъщи и се загледах в заглавията на книгите – „ Мъка по България “ и „ Вяра до кръв “ . Много сериозни заглавия, като се има предвид, че техният автор е само на деветнадесет години. А когато е издал своята книга „ Мъка по България “, е бил на

А. Атанасов: С творчеството си Таня Кашева успява да ни убеди, че надежда винаги има!

Надежда винаги има!   Таня е добра поетеса и е един от малкото хора, за които с ръка на сърцето мога да кажа, че са крепители на позитивното ми мнение за света, в който живеем. Тя е лишена от завист и се е доказала като творец, който умее да признава успехите на другите и искрено се радва за тях. Макар че не я познавам от много отдавна, я чувствам близка, тъй като и двамата сме свързани с корена си, произлизащ от село Тънково, и се гордеем с него. Преди няколко години се срещнахме и си разменихме книги – тя ми подари две от общо трите си стихосбирки – „Рой светулки“ (1992) и „Сълза за вчера“ (2020). Те са различни по обем, но успяват да защитят причината, поради която са издадени. Според мен „Сълза за вчера“ е по-добрата, тъй като съдържа поуките, които Таня е научила от житейския и творческия си път през последните няколко десетилетия. Голяма част от темите в „Рой светулки“ присъстват и тук, но са развити и надградени. Придадени са им някои нови интерпретации, но и е запазена същн

На днешния ден... Умира Капитан Петко войвода

На днешния 7 февруари през 1900 г. от този свят си отива Капитан Петко войвода . Капитан Петко войвода е български хайдутин и революционер, посветил живота си на освобождението на беломорските българи и обединението им с България. Защитник на Родопите, борил се за свободата на потиснатите в Османската империя, без значение на тяхната вяра и народност – християни, мюсюлмани, българи, гърци, турци. Роден е на 6/18/ декември 1844 г. в българското село Доганхисар, Беломорска Тракия. Турците убиват брат му Матю и братовчед му Вълчо. На 6 май 1861 г. излиза като предводител на чета хайдути в гората, за да мъсти. Скоро момчетата ликвидират убийците на Матю и Вълчо и главния виновник бахшибейския чифликчия Мехмед Кеседжи бей. При село Бахшибей разбиват местната турска потеря. След още две успешни битки, четата им става легендарна. Привлечен от гърците за борба срещу Турция, през 1864 г. напуска Беломорието и пристига в Атина, след което заминава за Италия. В началото на 1866 се среща с