Пропускане към основното съдържание

Излезе шестият брой на списание „Южно утро“

От печат излезе шестият брой на списанието за общество, култура и литература „Южно утро“. То е издание на Гражданско сдружение „Родопско утро“ и се реализира с финансовата подкрепа на община Хасково, община Ивайловград, ПЕГ „Д-р Иван Богоров“ – Димитровград, СУ „П. Р. Славейков“ – Кърджали, СУ „Йордан Йовков“ – Кърджали, СУ „Отец Паисий“ – Кърджали, СУ „Владимир Димитров – Майстора“ – Кърджали и ЕООД „КАЛИНА“ – Хасково.

За участие в разнообразните рубрики на списанието са заявили своето желание десетки млади и утвърдени поети и писатели от областта на Източните Родопи. В крайна сметка творческият екип, който е в състав: Благовеста Касабова (редактор), Стойка Мариновска (мениджър), Петко Каневски, Демир Демирев, Антон Атанасов, Лияна Фероли и Невин Садъкова, е отсял най-добрите и техните творби са станали част от шестия брой на списание „Южно утро“.

В раздел „Общество“ за 110-ата годишнина от трагичните събития в девет села на община Ивайловград и Илиева нива, 70-ата годишнина на Регионална библиотека „Христо Смирненски“ – Хасково и 30-ата годишнина на ПЕГ „Д-р Иван Богоров“ – Димитровград ни разказват акад. Любомир Милетич (1863-1937) и Анна Щилянова.

В раздел „Поезия“ ще може да се насладите на стихотворенията на Кръстина Тодорова, Тодорка Николова, Нина Момчилова, Божидара Ангелова, Маргарита Павлова, Таня Кашева и Невин Садъкова, в раздел „Проза“ – на разказите на Йордан Петров, Тодорка Николова и Милка Стоянова, в раздел „Преводи“ – на руския поет Александър Блок (1880 – 1921), а в раздел „Интервюта“ – на словата на Иван Енчев и Виолета Михова, изказани пред Лияна Фероли. За втора година има и рубрика „Творчество на учители“, в която са включени Галина Иванова, Петя Стоянова и Снежана Сиракова.

Важен акцент в работата на творческия екип е издирването и намирането на младите поети и писатели на нашия край. В рубриката „Студентско перо“ ще може да се прочетат творбите на трима студенти. Това са Паулина Любомирова, Самуил Карачомаков и Фуат Расим. На обявата за участие са откликнали и десетки ученици. В раздел „Ученическо творчество“ са включени 21 души. Това са Ангел Ангелов и Елис Мюмюн от ПМГ „Акад. Боян Петканчин“ – Хасково, Айлин Гюджен, Валерия Параскова и Елена Павлова от ЕГ „Проф. д-р Асен Златаров“ – Хасково, Цветелина Димитрова от ПЕГ „Д-р Иван Богоров“ – Димитровград, Елиф Али, Десислава Маринова и Емилия Карамфилова от СУ „П. Р. Славейков“ – Кърджали, Георги Болярски, Еда Мюмюн, Валентина Митева, Йоана Христова и Мария Сиракова от СУ „Йордан Йовков“ – Кърджали, Габриела Янкова и Виктория Величкова от СУ „Отец Паисий“ – Кърджали, Ивайло Килфанов, Виолета Симакович, Наталия Савчева и София Остапенко от СУ „Владимир Димитров – Майстора“ – Кърджали и Десислава Бочукова от ПГТ „Проф. д-р Асен Златаров“ – Кърджали.

Отделено е място и за гости. С няколко свои произведения са представени Иван Есенски, Анжела Димчева, Пенчо Пенчев и Мира Дочева. Не са забравени и онези имена, оставили трайна следа в българската литература – почетени са Иван Николов (1937 – 1991) и Колю Мариновски (1938 – 2001).

Коментари

Популярни публикации от този блог

Таня Кашева: „Клетва“ на Антон Атанасов трябва да служи за пример на народните избраници!

Преди време в Интернет в идях обява, че на 15.06.2021 г . Антон Атанасов ще си бъде в Хасково и който има желание, може да си закупи екземпляр от новата му книга „Вяра до кръв“ ( 2020 ). Не го познавах лично, но му писах под обявата, че искам да си закупя книгата. Изненадата ми беше голяма, когато пред мен застана едно деветнадесетгодишно момче. Почти дете. Усмихнато и слънчево! Подари ми своите две книги и ми каза, че нас ни свързва село Тънково. Това е родното ми село. Оказа се, че и двамата сме от най-красивото село на света. А това е прекрасно ! На книгата си „ Мъка по България “ ( 2018 ) Антон Атанасов написа за мен: „ На Таня Кашева! С уважение и признателност към творческия ѝ труд ! Хасково , 15.06.2021 г.“ Прибрах се вкъщи и се загледах в заглавията на книгите – „ Мъка по България “ и „ Вяра до кръв “ . Много сериозни заглавия, като се има предвид, че техният автор е само на деветнадесет години. А когато е издал своята книга „ Мъка по България “, е бил на

А. Атанасов: С творчеството си Таня Кашева успява да ни убеди, че надежда винаги има!

Надежда винаги има!   Таня е добра поетеса и е един от малкото хора, за които с ръка на сърцето мога да кажа, че са крепители на позитивното ми мнение за света, в който живеем. Тя е лишена от завист и се е доказала като творец, който умее да признава успехите на другите и искрено се радва за тях. Макар че не я познавам от много отдавна, я чувствам близка, тъй като и двамата сме свързани с корена си, произлизащ от село Тънково, и се гордеем с него. Преди няколко години се срещнахме и си разменихме книги – тя ми подари две от общо трите си стихосбирки – „Рой светулки“ (1992) и „Сълза за вчера“ (2020). Те са различни по обем, но успяват да защитят причината, поради която са издадени. Според мен „Сълза за вчера“ е по-добрата, тъй като съдържа поуките, които Таня е научила от житейския и творческия си път през последните няколко десетилетия. Голяма част от темите в „Рой светулки“ присъстват и тук, но са развити и надградени. Придадени са им някои нови интерпретации, но и е запазена същн

На днешния ден... Умира Капитан Петко войвода

На днешния 7 февруари през 1900 г. от този свят си отива Капитан Петко войвода . Капитан Петко войвода е български хайдутин и революционер, посветил живота си на освобождението на беломорските българи и обединението им с България. Защитник на Родопите, борил се за свободата на потиснатите в Османската империя, без значение на тяхната вяра и народност – християни, мюсюлмани, българи, гърци, турци. Роден е на 6/18/ декември 1844 г. в българското село Доганхисар, Беломорска Тракия. Турците убиват брат му Матю и братовчед му Вълчо. На 6 май 1861 г. излиза като предводител на чета хайдути в гората, за да мъсти. Скоро момчетата ликвидират убийците на Матю и Вълчо и главния виновник бахшибейския чифликчия Мехмед Кеседжи бей. При село Бахшибей разбиват местната турска потеря. След още две успешни битки, четата им става легендарна. Привлечен от гърците за борба срещу Турция, през 1864 г. напуска Беломорието и пристига в Атина, след което заминава за Италия. В началото на 1866 се среща с