Код/Прозаично... Мария Костова

„Дайте идеал на младите, идеал, който да задоволи тяхното сърце, идеал на човещина, идеал на правда и красота“ – проф. д-р Асен Златаров – Аура

Идеал. Дума, от пет звука, съвсем кратка и лаконична. Просто съществително име, ала с не толкова просто значение. В нея се съдържа двигателят на света. Онова гориво, без което ние, хората, щяхме да бъдем като животните. Щяхме да се раждаме, да създаваме поколения и после... да умрем, да няма нито следа от нашето съществуване, освен пръстта и каменната плоча.

В цитата на Асен Златаров: „Дайте идеал на младите, идеал, който да задоволи тяхното сърце, идеал на човещина, идеал на правда и красота“ заветната дума се повтаря неколкократно. В това сложно смесено изречение авторът сякаш я поставя с една крачка пред всички останали, като я повтаря четири пъти. Но той изброява различни идеали, тези, които са необходими на човека да бъде пълноценен.

Нима всеки от нас няма собствен идеал? Питали ли сме се изобщо какво точно представлява той. В епохата на забързания и мигновен живот рядко се замисляме над подобни въпроси. Но е факт, че всеки избира пътя си според идеала, който е познал в самия себе си, много често без дори да го е осъзнал. Чуваме все по-често как младите са хулени заради ,,модата“ на новите поколения и изместването на ценностите им от една гледна точка в друга. Сякаш ние самите не осъзнаваме защо се е случило това. Не сме прочели никъде думите на Златаров, нито сме ги осмислили, доказателството е, че не сме ги изпълнили. Със съществуването ни даваме ли им някакъв идеал, или ги оставяме те сами да го търсят? Проблемът е този, че са го намерили, но е грешният.

Младите са тези, които утре ще пораснат, те са цветята, които ще украсят градината ни, но за да ги видим разцъфнали, е необходимо да се грижим за тях – да ги плевим, да ги поливаме, да им се радваме. Понякога е нужно и да ги насочваме, да им помагаме и да ги подкрепяме в онова, за което се борят. Ние, преживели вече тези страсти, сме тези, които да им дадем идеал, но онзи, който е точният за тях. Само така те ще поемат по пътя, който трябва. Във връзка с казаното досега ще изложим един по-различен прочит на популярната притча за сеяча, която Христос разказва на учениците си в Новия завет. Когато сеячът сее, едно зърно пада край пътя и небесните птици го грабват. Друго пада на каменисто място без много пръст и изниква, но понеже няма корен, изсъхва. Трето зърно пада в тръните, които го засенчват и то не дава плод. Това зърно, което пада на добра почва, дава плод, който после се умножава. Без да се увличаме в дълбоки тълкувания, може само да се запитаме на какво може да бъде символ тази ,,добра почва“? Може да кажем, че точно тя е идеалът. Той е ключов за растежа на нашите ,,зърна“. Всичко останало без идеал не дава плод, а умира поради различни причини.

Все пак е важна ролята и на сеяча. Този, който ,,засява“, но в най-благоприятната почва. Всеки един от нас може да влезе в неговата роля. Не е нужно много, единствено желанието да бъдем по-добри хора, за да може да научим младите на човещина, правда и красота, упоменатите от Златаров най-съществени идеали. Има ли ги тях у младите, те сами ще намерят и онзи най-ценният, индивидуален за тях  –  ,,идеал, който да задоволи тяхното сърце“. Когато младите получат това нравствено благо, пътят им ще бъде начертан от самите тях. Убеден ли е човек в своя идеал, никоя сила няма да бъде способна да го спре или отклони от пътя към постигането му. В подкрепа на това, което казваме, ще поставим редовете на Пенчо Славейков, от едноименното му стихотворение:

ИДЕАЛ

Живее само онзи, който има

в душата си незиблем идеал

и с вяра чиста, напоколебима

всецяло нему той се е предал.

Предал се е – не само на слова,

а труди се настойчиво и смело

тоз идеал да въплъти във дело;

той пред съда на хорската мълва

свойто чело

в смущение не свожда недостойно,

а следува из пътя си спокойно.

Славейков споменава нещо много важно – превръщането на идеала в дело. Това е крайната точка на младия, там, където иска да стигне.

Може да погледнем на идеала и като на мотивационната сила у човека, който иска да създаде себе си такъв, какъвто мечтае да бъде. Да се съхрани като личност и да постигне върхове в живота си. Много неща в нашата съдба не са по наш избор, например къде и кога да се родим, кои да са нашите родители. Но може да изберем какви да бъдем, да проектираме себе си спрямо нашия идеал. Най-трудно е да стигнем до него и да осъзнаем, че го искаме. Ако осъзнаем, че нашият идеал е смиреният живот, отдаден на науката и ползата за другите, може да посветим живота си на това. Някой обаче трябва да бъде ,,модела“ на този идеал и да черпим вдъхновение от него. Естествено това е личност, която не е задължително да познаваме лично, но да знаем за нейните дейности, заслуги и постижения. Възхищението ни към нея би я превърнало в наш идеал. Това ще бъде моделът, заради който няма да се откажем, въпреки трудностите, и заради който ще постигнем мечтите си. Затова и Асен Златаров толкова настойчиво говори за нуждата от идеал, който трябва да получат младите, ,,прохождащите“ в зрелите си дни хора. Ако всеки един от нас им завещае поне по малко от доброто в себе си и ги накара да открият в тях самите онова, което те не могат да видят, младите ще бъдат успешни и пълноценни личности.

Вместо да осъждаме ежедневно новите поколения, техните негативни прояви, както в обществото, така и в личните им животи, нека се опитаме да бъдем техен идеал. Нашите дела да бъдат достойни за възхищение дотолкова, че те да се стремят да сторят същите. Нека бъдем онези личности, за които самият наш идеал е ,,копнял“ по същия начин, и с нашия опит ще може да бъдем ,,пътеводителите им“ към мечтите. Нашият опит ще помогне на тях – младите, да сбъднат това, което желаят. Нека бъдем достойни следовници на бележития българин Асен Златаров – Аура. Да докажем, че ние сме усвоили идеала, който той ни е завещал, че написаното му слово не е забравено между страниците на книгата му да ,,вехтее“, а се е преродило и сбъднало.

© Мария Костова*

*Авторката е сред лауреатите на Националния студентски литературен конкурс „Проф. д-р Асен Златаров – Аура“, организиран в рамките на II Дни на студентската поезия и проза, финансирани по програма „Културни инициативи“ 2023 г. на община Хасково.