Пропускане към основното съдържание

Код/Прозаично... Йоана Евгениева

„Дайте идеал на младите, идеал, който да задоволи тяхното сърце, идеал на човещина, идеал на правда и красота“

Какво е идеалът – дълголетна традиция в човешката история, подхранваща битийността, неизчерпаема енергия, която душите преследват през съзнателния си живот, или е уникалният светоглед на всеки един от нас? А може ли да бъде одухотворен – да приема човешки облик или изобщо да бъде еталон за поведение? Всички тези въпроси доказват многозначността на думата, а отговорът им е скрит в собствения ни начин на мислене, тоест в самите нас.

Независимо от своята същност, идеалът е двигателят на човешкия живот и същевременно с това е причината за развитието на обществото в морален и естетичен аспект. Той е първоизточникът в появата на действеност, упоритост и воля в човека, тъй като изисква постоянство в преследването и реализирането си.

Произходът на думата се свързва с понятието „идея“, датиращо от времето на Платон, което илюстрира съвършенството в света. Идеята се формира в човешкото съзнание, тоест тя не е материализирана, и се превръща в цел, която подтиква своя носител към действеност. Тя е неотменна част от битието на всеки един от нас, но го осмисля по различен начин поради своя индивидуален характер.

По отношение на уникалността си – идеалът придобива различни форми, които съвременната личност има възможността и свободата да му предаде. Те имат абстрактен характер – като качество, чувство, емоция, защото всеки идеал е подхранен от индивидуалното човешко съзнание, от идеите, зародени в него, чиято съвкупност образува необятна вселена за всеки един от нас. Въпреки това многообразие, идеалът не може да бъде материален – изразен чрез обект от действителността, който човек стремително иска да притежава, тъй като това е цел, която не участва в реализирането на висши принципи и ценности.

Оттук следва, че идеалът в своята същност е цел, крайна точка от човешкото житейско пътуване, но за мен е нещо повече от това. Той може да се разгледа и като начин, чрез който човек постига своите мечти и усъвършенства себе си. Смятам, че е трудно за човешкото съзнание да възприеме собствената си личност като цел и следователно като идеал, който да преследва, въпреки егоизма, характерен за човешкия вид. Идеалите, които съпътстват нашето духовно и емоционално израстване обаче, могат да формират социалните ни потребности и да запазят мястото ни в обществото от завършени личности, доколкото е възможно една личност да се нарече „завършена“.

Именно чрез усвояването на моралните качества и етичната норма, оценяването на приятелството и любовта като чувства, изпълващи с радост животите ни, преследването на свободата във всички нейни форми, ние развиваме различни части от съзнанието си и подобряваме себе си. Това са само част от нашите идеали, които ни трансформират и определят. По тази причина бих казала, че те невинаги са резултат от действия, понякога са съвкупност или способ за реализиране на други идеали. А какво по-хубаво има в света от това да работиш върху усъвършенстване на собствения си характер и поведение, така че той да бъде „идеал“ за някой друг? Или да участваш в предаването на идели на поколенията? Не те ли прави именно това „успял“ в собствената ти житейска мисия?

Сега е моментът да се запитаме кого бихме нарекли „успял човек“. През детските очи се откроява щастливият човек, през младежките – богатият, а през очите на зрелия човек – този, който оползотворява времето си правилно. Така се отличават и ценностите на всяко поколение, което свидетелства и за различията по отношение на преследваните идеали, но несъмнено без свободата във всяко едно отношение в живота, нямаше да можем да реализираме останалите. По тази причина тя е в основата на нашето съществуване, както се предава от векове в българската и световната история – свободата е висша ценност и най-търсен идеал, независимо от времето и независимо от самите нас.

© Йоана Евгениева*

*Авторката е сред лауреатите на Националния студентски литературен конкурс „Проф. д-р Асен Златаров – Аура“, организиран в рамките на II Дни на студентската поезия и проза, финансирани по програма „Културни инициативи“ 2023 г. на община Хасково.

Етикети:

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Таня Кашева: „Клетва“ на Антон Атанасов трябва да служи за пример на народните избраници!

Преди време в Интернет в идях обява, че на 15.06.2021 г . Антон Атанасов ще си бъде в Хасково и който има желание, може да си закупи екземпляр от новата му книга „Вяра до кръв“ ( 2020 ). Не го познавах лично, но му писах под обявата, че искам да си закупя книгата. Изненадата ми беше голяма, когато пред мен застана едно деветнадесетгодишно момче. Почти дете. Усмихнато и слънчево! Подари ми своите две книги и ми каза, че нас ни свързва село Тънково. Това е родното ми село. Оказа се, че и двамата сме от най-красивото село на света. А това е прекрасно ! На книгата си „ Мъка по България “ ( 2018 ) Антон Атанасов написа за мен: „ На Таня Кашева! С уважение и признателност към творческия ѝ труд ! Хасково , 15.06.2021 г.“ Прибрах се вкъщи и се загледах в заглавията на книгите – „ Мъка по България “ и „ Вяра до кръв “ . Много сериозни заглавия, като се има предвид, че техният автор е само на деветнадесет години. А когато е издал своята книга „ Мъка по България “, е бил на...
Публикуване на коментар
Прочетете още

Ако сте свободни, посетете Малко Градище - заслужава си

Малко Градище е село, което се намира в подножието на Източните Родопи. То е част от община Любимец и област Хасково. Ако сте свободни в събота и неделя, задължително го посетете. То предлага прекрасна екопътека, която започва от църквата "Свети Атанасий", намираща се в горния край на селото. До там може да се стигне с кола, но след това е необходимо да хванете "двойката". Заставайки с лице към храма, отляво ще видите черен път, водещ нагоре към планината. Отначало е широк, но постепенно се стеснява. Дължината на цялото трасе е около 1 километъ р, трудността е лека, а целият преход трае около 30 минути. Следвайте малката планинска рекичка, като от начало тя ще бъде от Ваше дясно, а приблизително към половината на пътя, ще трябва да я пресечете и така ще остане от лявата Ви страна. Тъкмо там става интересно - започват водопадите. Те са общо три, а последният е най-достъпен, особено ако сте с деца. Разхождайки се, може да срещнете многообразие от животински и растител...
Публикуване на коментар
Прочетете още

А. Атанасов: С творчеството си Таня Кашева успява да ни убеди, че надежда винаги има!

Надежда винаги има!   Таня е добра поетеса и е един от малкото хора, за които с ръка на сърцето мога да кажа, че са крепители на позитивното ми мнение за света, в който живеем. Тя е лишена от завист и се е доказала като творец, който умее да признава успехите на другите и искрено се радва за тях. Макар че не я познавам от много отдавна, я чувствам близка, тъй като и двамата сме свързани с корена си, произлизащ от село Тънково, и се гордеем с него. Преди няколко години се срещнахме и си разменихме книги – тя ми подари две от общо трите си стихосбирки – „Рой светулки“ (1992) и „Сълза за вчера“ (2020). Те са различни по обем, но успяват да защитят причината, поради която са издадени. Според мен „Сълза за вчера“ е по-добрата, тъй като съдържа поуките, които Таня е научила от житейския и творческия си път през последните няколко десетилетия. Голяма част от темите в „Рой светулки“ присъстват и тук, но са развити и надградени. Придадени са им някои нови интерпретации, но и е запазена ...
Публикуване на коментар
Прочетете още