Пропускане към основното съдържание

Рожден ден днес празнува Васко Димов – хореограф и почетен гражданин на град Хасково


Васко Димов е пример за отдаденост, висок и непреклонен професионализъм, безкрайна доброта и безрезервна мъдрост. Той е една от най-ярките фигури в обществения и културния живот на град Хасково. За своя житейски път господин Димов успява да докаже, че любовта към българското е най-важната мисия в живота ни, за да се съхраним като народ. Васко Димов е един културен стожер, човек, безкрайно отдаден на професията си. Всеки, работил с него, може да потвърди огромното сърце, което любимият на всички господин притежава.  


Биография и дейност 


Васко Тодоров Димов е роден на 24 февруари 1951 г. в хасковското село Николово. През 1966 г., вече като ученик в Хасково, започва да танцува народни танци в Тракийския ансамбъл към Културно-просветно дружество „Тракия“. Солидната му подготовка като танцьор го отвежда като студент в новооткрития Институт за музикални и хореографски кадри в София, който завършва с пълно отличие през 1974 г. Още същата година е назначен като щатен хореограф на АНПТ „Китна Тракия“-Хасково.


В периода от 1974 до 1979 г. е хоноруван преподавател по ,,История на танцовото изкуство“ и ,,Български народни танци“ /теория и практика/ към Института за културно-просветни кадри в Хасково. От 1977 до 1979 г. е щатен хореограф и ръководител на художествената самодейност към ДНА Хасково. На Петия републикански фестивал на художествената самодейност под негово ръководство съставите на ДНА завоюват 43 медала, от които 20 са златни.


През 1979 г. към тогавашния Окръжен профсъюзен дом на културата създава Детски танцов ансамбъл „Южняче“, който ръководи в продължение на 37 години. През 1999 г. създава и Танцов ансамбъл „Южняци“ към Народно читалище „Пейо Яворов-1982“ град Хасково и е негов ръководител до днес. През 2004 г. в Ивайловград създава Танцов ансамбъл „Мераклии“ към Народно читалище „Пробуда-1914“ и го ръководи до 2011 г.




Награди и отличия 


За повече от 50 години, отдадени на българските народни танци, Васко Димов е обучил и възпитал в дух на патриотизъм и национална гордост хиляди деца и подрастващи. Създател е на десетки танцови постановки за деца и възрастни. Автор е на многобройни масови танцови композиции по повод събития и чествания в Хасково. Реализирал е свои танцови постановки в Украйна и Узбекистан. Участвал е на множество международни фестивали и събития и е удостоен с престижни награди. Лауреат е на Петия, Шестия и Седмия републикански фестивал на художествената самодейност и е носител на златни медали.


Носител е на Златна значка на Професионалните съюзи на Узбекистан, Златен медал от 30-я фестивал, организиран от Гръцката ортодоксална църква в Сан Диего, Калифорния, САЩ, Златен ключ от Единадесетото издание на Фолклорния фестивал в Кайро, Египет. Носител е на годишната награда на Областния управител на област Хасково за 2007 г., на Сребърна и на Златна лира на Съюза на българските музикални и танцови дейци, три пъти на плакета на община Хасково.


През 2019 г. е удостоен с престижна награда от Министерството на културата – Почетен знак „Печат на цар Симеон Велики“ – сребърен и Грамота за принос в развитието и популяризирането на българската култура. През същата година Областният управител на област Хасково му връчва Почетен плакет за цялостен принос в областта на културата и изкуството. 


През 2020 г. е удостоен със званието Почетен гражданин на Хасково. Подкрепен е от Инициативен комитет, събрал подписка от 577 души.



Коментари

Популярни публикации от този блог

Таня Кашева: „Клетва“ на Антон Атанасов трябва да служи за пример на народните избраници!

Преди време в Интернет в идях обява, че на 15.06.2021 г . Антон Атанасов ще си бъде в Хасково и който има желание, може да си закупи екземпляр от новата му книга „Вяра до кръв“ ( 2020 ). Не го познавах лично, но му писах под обявата, че искам да си закупя книгата. Изненадата ми беше голяма, когато пред мен застана едно деветнадесетгодишно момче. Почти дете. Усмихнато и слънчево! Подари ми своите две книги и ми каза, че нас ни свързва село Тънково. Това е родното ми село. Оказа се, че и двамата сме от най-красивото село на света. А това е прекрасно ! На книгата си „ Мъка по България “ ( 2018 ) Антон Атанасов написа за мен: „ На Таня Кашева! С уважение и признателност към творческия ѝ труд ! Хасково , 15.06.2021 г.“ Прибрах се вкъщи и се загледах в заглавията на книгите – „ Мъка по България “ и „ Вяра до кръв “ . Много сериозни заглавия, като се има предвид, че техният автор е само на деветнадесет години. А когато е издал своята книга „ Мъка по България “, е бил на

А. Атанасов: С творчеството си Таня Кашева успява да ни убеди, че надежда винаги има!

Надежда винаги има!   Таня е добра поетеса и е един от малкото хора, за които с ръка на сърцето мога да кажа, че са крепители на позитивното ми мнение за света, в който живеем. Тя е лишена от завист и се е доказала като творец, който умее да признава успехите на другите и искрено се радва за тях. Макар че не я познавам от много отдавна, я чувствам близка, тъй като и двамата сме свързани с корена си, произлизащ от село Тънково, и се гордеем с него. Преди няколко години се срещнахме и си разменихме книги – тя ми подари две от общо трите си стихосбирки – „Рой светулки“ (1992) и „Сълза за вчера“ (2020). Те са различни по обем, но успяват да защитят причината, поради която са издадени. Според мен „Сълза за вчера“ е по-добрата, тъй като съдържа поуките, които Таня е научила от житейския и творческия си път през последните няколко десетилетия. Голяма част от темите в „Рой светулки“ присъстват и тук, но са развити и надградени. Придадени са им някои нови интерпретации, но и е запазена същн

На днешния ден... Умира Капитан Петко войвода

На днешния 7 февруари през 1900 г. от този свят си отива Капитан Петко войвода . Капитан Петко войвода е български хайдутин и революционер, посветил живота си на освобождението на беломорските българи и обединението им с България. Защитник на Родопите, борил се за свободата на потиснатите в Османската империя, без значение на тяхната вяра и народност – християни, мюсюлмани, българи, гърци, турци. Роден е на 6/18/ декември 1844 г. в българското село Доганхисар, Беломорска Тракия. Турците убиват брат му Матю и братовчед му Вълчо. На 6 май 1861 г. излиза като предводител на чета хайдути в гората, за да мъсти. Скоро момчетата ликвидират убийците на Матю и Вълчо и главния виновник бахшибейския чифликчия Мехмед Кеседжи бей. При село Бахшибей разбиват местната турска потеря. След още две успешни битки, четата им става легендарна. Привлечен от гърците за борба срещу Турция, през 1864 г. напуска Беломорието и пристига в Атина, след което заминава за Италия. В началото на 1866 се среща с