Пропускане към основното съдържание

Четем... „Истории от ръчния багаж“ на Георги Милков

„Истории от ръчния багаж“ на Георги Милков

Илиян Ценев

Прочетох много и най-разнообразни ревюта на книгата Истории от ръчния багаж на журналиста Георги Милков и това ме накара да напиша нещо по-нетрадиционно. На 23 март 2023 г. в литературен клуб Перото бе първото представяне на книгата. Това, което веднага ми направи впечатление, е, че залата на клуба трудно щеше да събере всички, които бяхме отишли да чуем и видим Георги Милков. В крайна сметка успяхме. В един момент той пристигна, но не както аз очаквах – официално облечен за такова важно събитие, а напротив – полуофициално облечен с дънки, пуловер и раница на гърба си (на пръв поглед неразличим от събралата се тълпа). Нещото, което още повече ме впечатли, е, че веднага започна да се снима с хората и да им раздава автографи, което не съм виждал да се случва преди официалното слово на представящия. Нямаше ред – който иска, нека да заповяда. След първите автографи се премина към неговото представяне. Впоследствие микрофонът му беше предоставен. Тук последва още едно учудване – той каза, че няма какво толкова да разкаже, тъй като историите са написани в книгата, а за него е важно да разбере впечатленията на хората, които вече я бяха прочели. Целта, която явно имаше, е да се получи нещо като дискусия/беседа (да е по-разчупено) и гостите, които бяха дошли, да изкажат своите впечатления от прочетеното. Все пак разказа някои интересни моменти за историите, които е написал, но нещото, което и книгата затвърждава, е, че при него няма нормални неща. Не, всичко е нетрадиционно, всичко е обърнато с краката нагоре. Лично за мен той е човек, който успява да мотивира хората, да ги накара да мечтаят, да пътуват, да усетят вкуса на живота и най-важното – да се замислят за хубавите и лошите му страни. Определено бих се радвал да го видя като гост преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация. Толкова лесно борави с думите, че човек няма как да не поиска да надскочи себе си.

За самата книга е писано, както стана ясно по-нагоре, и то много. Ще ми се да извлека само квинтесенцията от всичките истории, събрани в тези 520 страници. Това е книга, която те кара да опознаеш света, да свалиш всички прегради, които имаш за хората отсреща, и да се впуснеш в незабравими изживявания.

Препоръчвам! 

Коментари

Популярни публикации от този блог

Таня Кашева: „Клетва“ на Антон Атанасов трябва да служи за пример на народните избраници!

Преди време в Интернет в идях обява, че на 15.06.2021 г . Антон Атанасов ще си бъде в Хасково и който има желание, може да си закупи екземпляр от новата му книга „Вяра до кръв“ ( 2020 ). Не го познавах лично, но му писах под обявата, че искам да си закупя книгата. Изненадата ми беше голяма, когато пред мен застана едно деветнадесетгодишно момче. Почти дете. Усмихнато и слънчево! Подари ми своите две книги и ми каза, че нас ни свързва село Тънково. Това е родното ми село. Оказа се, че и двамата сме от най-красивото село на света. А това е прекрасно ! На книгата си „ Мъка по България “ ( 2018 ) Антон Атанасов написа за мен: „ На Таня Кашева! С уважение и признателност към творческия ѝ труд ! Хасково , 15.06.2021 г.“ Прибрах се вкъщи и се загледах в заглавията на книгите – „ Мъка по България “ и „ Вяра до кръв “ . Много сериозни заглавия, като се има предвид, че техният автор е само на деветнадесет години. А когато е издал своята книга „ Мъка по България “, е бил на

А. Атанасов: С творчеството си Таня Кашева успява да ни убеди, че надежда винаги има!

Надежда винаги има!   Таня е добра поетеса и е един от малкото хора, за които с ръка на сърцето мога да кажа, че са крепители на позитивното ми мнение за света, в който живеем. Тя е лишена от завист и се е доказала като творец, който умее да признава успехите на другите и искрено се радва за тях. Макар че не я познавам от много отдавна, я чувствам близка, тъй като и двамата сме свързани с корена си, произлизащ от село Тънково, и се гордеем с него. Преди няколко години се срещнахме и си разменихме книги – тя ми подари две от общо трите си стихосбирки – „Рой светулки“ (1992) и „Сълза за вчера“ (2020). Те са различни по обем, но успяват да защитят причината, поради която са издадени. Според мен „Сълза за вчера“ е по-добрата, тъй като съдържа поуките, които Таня е научила от житейския и творческия си път през последните няколко десетилетия. Голяма част от темите в „Рой светулки“ присъстват и тук, но са развити и надградени. Придадени са им някои нови интерпретации, но и е запазена същн

На днешния ден... Умира Капитан Петко войвода

На днешния 7 февруари през 1900 г. от този свят си отива Капитан Петко войвода . Капитан Петко войвода е български хайдутин и революционер, посветил живота си на освобождението на беломорските българи и обединението им с България. Защитник на Родопите, борил се за свободата на потиснатите в Османската империя, без значение на тяхната вяра и народност – християни, мюсюлмани, българи, гърци, турци. Роден е на 6/18/ декември 1844 г. в българското село Доганхисар, Беломорска Тракия. Турците убиват брат му Матю и братовчед му Вълчо. На 6 май 1861 г. излиза като предводител на чета хайдути в гората, за да мъсти. Скоро момчетата ликвидират убийците на Матю и Вълчо и главния виновник бахшибейския чифликчия Мехмед Кеседжи бей. При село Бахшибей разбиват местната турска потеря. След още две успешни битки, четата им става легендарна. Привлечен от гърците за борба срещу Турция, през 1864 г. напуска Беломорието и пристига в Атина, след което заминава за Италия. В началото на 1866 се среща с