Пропускане към основното съдържание

Четем... „Истории от ръчния багаж“ на Георги Милков

„Истории от ръчния багаж“ на Георги Милков

Илиян Ценев

Прочетох много и най-разнообразни ревюта на книгата Истории от ръчния багаж на журналиста Георги Милков и това ме накара да напиша нещо по-нетрадиционно. На 23 март 2023 г. в литературен клуб Перото бе първото представяне на книгата. Това, което веднага ми направи впечатление, е, че залата на клуба трудно щеше да събере всички, които бяхме отишли да чуем и видим Георги Милков. В крайна сметка успяхме. В един момент той пристигна, но не както аз очаквах – официално облечен за такова важно събитие, а напротив – полуофициално облечен с дънки, пуловер и раница на гърба си (на пръв поглед неразличим от събралата се тълпа). Нещото, което още повече ме впечатли, е, че веднага започна да се снима с хората и да им раздава автографи, което не съм виждал да се случва преди официалното слово на представящия. Нямаше ред – който иска, нека да заповяда. След първите автографи се премина към неговото представяне. Впоследствие микрофонът му беше предоставен. Тук последва още едно учудване – той каза, че няма какво толкова да разкаже, тъй като историите са написани в книгата, а за него е важно да разбере впечатленията на хората, които вече я бяха прочели. Целта, която явно имаше, е да се получи нещо като дискусия/беседа (да е по-разчупено) и гостите, които бяха дошли, да изкажат своите впечатления от прочетеното. Все пак разказа някои интересни моменти за историите, които е написал, но нещото, което и книгата затвърждава, е, че при него няма нормални неща. Не, всичко е нетрадиционно, всичко е обърнато с краката нагоре. Лично за мен той е човек, който успява да мотивира хората, да ги накара да мечтаят, да пътуват, да усетят вкуса на живота и най-важното – да се замислят за хубавите и лошите му страни. Определено бих се радвал да го видя като гост преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация. Толкова лесно борави с думите, че човек няма как да не поиска да надскочи себе си.

За самата книга е писано, както стана ясно по-нагоре, и то много. Ще ми се да извлека само квинтесенцията от всичките истории, събрани в тези 520 страници. Това е книга, която те кара да опознаеш света, да свалиш всички прегради, които имаш за хората отсреща, и да се впуснеш в незабравими изживявания.

Препоръчвам! 

Коментари

Популярни публикации от този блог

Таня Кашева: „Клетва“ на Антон Атанасов трябва да служи за пример на народните избраници!

Преди време в Интернет в идях обява, че на 15.06.2021 г . Антон Атанасов ще си бъде в Хасково и който има желание, може да си закупи екземпляр от новата му книга „Вяра до кръв“ ( 2020 ). Не го познавах лично, но му писах под обявата, че искам да си закупя книгата. Изненадата ми беше голяма, когато пред мен застана едно деветнадесетгодишно момче. Почти дете. Усмихнато и слънчево! Подари ми своите две книги и ми каза, че нас ни свързва село Тънково. Това е родното ми село. Оказа се, че и двамата сме от най-красивото село на света. А това е прекрасно ! На книгата си „ Мъка по България “ ( 2018 ) Антон Атанасов написа за мен: „ На Таня Кашева! С уважение и признателност към творческия ѝ труд ! Хасково , 15.06.2021 г.“ Прибрах се вкъщи и се загледах в заглавията на книгите – „ Мъка по България “ и „ Вяра до кръв “ . Много сериозни заглавия, като се има предвид, че техният автор е само на деветнадесет години. А когато е издал своята книга „ Мъка по България “, е бил на...

Ако сте свободни, посетете Малко Градище - заслужава си

Малко Градище е село, което се намира в подножието на Източните Родопи. То е част от община Любимец и област Хасково. Ако сте свободни в събота и неделя, задължително го посетете. То предлага прекрасна екопътека, която започва от църквата "Свети Атанасий", намираща се в горния край на селото. До там може да се стигне с кола, но след това е необходимо да хванете "двойката". Заставайки с лице към храма, отляво ще видите черен път, водещ нагоре към планината. Отначало е широк, но постепенно се стеснява. Дължината на цялото трасе е около 1 километъ р, трудността е лека, а целият преход трае около 30 минути. Следвайте малката планинска рекичка, като от начало тя ще бъде от Ваше дясно, а приблизително към половината на пътя, ще трябва да я пресечете и така ще остане от лявата Ви страна. Тъкмо там става интересно - започват водопадите. Те са общо три, а последният е най-достъпен, особено ако сте с деца. Разхождайки се, може да срещнете многообразие от животински и растител...

А. Атанасов: С творчеството си Таня Кашева успява да ни убеди, че надежда винаги има!

Надежда винаги има!   Таня е добра поетеса и е един от малкото хора, за които с ръка на сърцето мога да кажа, че са крепители на позитивното ми мнение за света, в който живеем. Тя е лишена от завист и се е доказала като творец, който умее да признава успехите на другите и искрено се радва за тях. Макар че не я познавам от много отдавна, я чувствам близка, тъй като и двамата сме свързани с корена си, произлизащ от село Тънково, и се гордеем с него. Преди няколко години се срещнахме и си разменихме книги – тя ми подари две от общо трите си стихосбирки – „Рой светулки“ (1992) и „Сълза за вчера“ (2020). Те са различни по обем, но успяват да защитят причината, поради която са издадени. Според мен „Сълза за вчера“ е по-добрата, тъй като съдържа поуките, които Таня е научила от житейския и творческия си път през последните няколко десетилетия. Голяма част от темите в „Рой светулки“ присъстват и тук, но са развити и надградени. Придадени са им някои нови интерпретации, но и е запазена ...