Четем... „Аз още броя дните“ на Георги Бърдаров

„Аз още броя дните“ на Георги Бърдаров

Илиян Ценев

На 5 април 1992 г. започва обсадата на Сараево. Обсада, която остава в съвременната история като най-дългата – 1395 дни и 1395 нощи. Тя е по-дълга от от обсадата на Ленинград (днес Санкт Петербург) с 495 дни. Наскоро успях да се добера до книгата на Георги Бърдаров „Аз още броя дните“, която разказва за сараевските Ромео и Жулиета. В нея вървят няколко сюжетни линии, но ще го разберат хората, които искат да я прочетат и им предстои да го направят.

Пиша всичко това, защото жителите на Сараево (град на не повече от 500 км от България, днес столица на Босна и Херцеговина) преживяват ужаса на ВОЙНАТА – да, на войната, която оставя след себе си смърт, разруха, разделени семейства, сираци, и води до нещо още по-лошо след края си – презрение, омраза, ненавист и болка. Само човекът е способен да убива „красиво“ – тъй леко все едно е роден за това… Вероятно не можем да разберем сърбите, бошняците, хърватите, албанците и косоварите (обикновените хора), защото не сме го преживели. Колкото и да се опитваме да съпреживеем тяхната болка, тяхното огорчение, тяхната загуба на близки, приятели и семейства, няма да можем. Поне е добре да запомним, че „Печелившите от една война са винаги съмнителни, но губещите са ясни – милионите пионки, жертвани за интересите на малцината съмнителни“.

Препоръчвам!

Коментари

Таня Кашева: „Клетва“ на Антон Атанасов трябва да служи за пример на народните избраници!

Преди време в Интернет в идях обява, че на 15.06.2021 г . Антон Атанасов ще си бъде в Хасково и който има желание, може да си закупи екземпляр от новата му книга „Вяра до кръв“ ( 2020 ). Не го познавах лично, но му писах под обявата, че искам да си закупя книгата. Изненадата ми беше голяма, когато пред мен застана едно деветнадесетгодишно момче. Почти дете. Усмихнато и слънчево! Подари ми своите две книги и ми каза, че нас ни свързва село Тънково. Това е родното ми село. Оказа се, че и двамата сме от най-красивото село на света. А това е прекрасно ! На книгата си „ Мъка по България “ ( 2018 ) Антон Атанасов написа за мен: „ На Таня Кашева! С уважение и признателност към творческия ѝ труд ! Хасково , 15.06.2021 г.“ Прибрах се вкъщи и се загледах в заглавията на книгите – „ Мъка по България “ и „ Вяра до кръв “ . Много сериозни заглавия, като се има предвид, че техният автор е само на деветнадесет години. А когато е издал своята книга „ Мъка по България “, е бил на...

Прочетете още

Ако сте свободни, посетете Малко Градище - заслужава си

Малко Градище е село, което се намира в подножието на Източните Родопи. То е част от община Любимец и област Хасково. Ако сте свободни в събота и неделя, задължително го посетете. То предлага прекрасна екопътека, която започва от църквата "Свети Атанасий", намираща се в горния край на селото. До там може да се стигне с кола, но след това е необходимо да хванете "двойката". Заставайки с лице към храма, отляво ще видите черен път, водещ нагоре към планината. Отначало е широк, но постепенно се стеснява. Дължината на цялото трасе е около 1 километъ р, трудността е лека, а целият преход трае около 30 минути. Следвайте малката планинска рекичка, като от начало тя ще бъде от Ваше дясно, а приблизително към половината на пътя, ще трябва да я пресечете и така ще остане от лявата Ви страна. Тъкмо там става интересно - започват водопадите. Те са общо три, а последният е най-достъпен, особено ако сте с деца. Разхождайки се, може да срещнете многообразие от животински и растител...

Прочетете още

А. Атанасов: С творчеството си Таня Кашева успява да ни убеди, че надежда винаги има!

Надежда винаги има! Таня е добра поетеса и е един от малкото хора, за които с ръка на сърцето мога да кажа, че са крепители на позитивното ми мнение за света, в който живеем. Тя е лишена от завист и се е доказала като творец, който умее да признава успехите на другите и искрено се радва за тях. Макар че не я познавам от много отдавна, я чувствам близка, тъй като и двамата сме свързани с корена си, произлизащ от село Тънково, и се гордеем с него. Преди няколко години се срещнахме и си разменихме книги – тя ми подари две от общо трите си стихосбирки – „Рой светулки“ (1992) и „Сълза за вчера“ (2020). Те са различни по обем, но успяват да защитят причината, поради която са издадени. Според мен „Сълза за вчера“ е по-добрата, тъй като съдържа поуките, които Таня е научила от житейския и творческия си път през последните няколко десетилетия. Голяма част от темите в „Рой светулки“ присъстват и тук, но са развити и надградени. Придадени са им някои нови интерпретации, но и е запазена ...

Прочетете още

Родопски глас

Търсене в този блог