За София
Първото писмено
свидетелство за града е от II век пр. Хр., когато той е главен град на един от
тракийските народи. Той се превръща в един от главните опорни центрове на
Римската империя на Балканите и през IV век служи за временна резиденция на
няколко императори. Градът запазва значението си и през Средновековието, а след
XV век преживява нов разцвет, като една от главните логистични бази в тила на
Османската империя при нейните военни кампании в Централна Европа. С военното
отслабване на Империята от края на XVII век София също запада и през следващите
две столетия населението му намалява а много сгради са занемарени или
изоставени. През 1879 година, малко след Освобождението на България, градът
става столица на новата държава и през следващите десетилетия бързо се
разраства. Днес София е основен административен, индустриален, транспортен,
културен и образователен център на страната.
Градът има хилядолетна
история. Древните неолитни селища и израсналият от тях тракийски град,
възникнал около запазените и днес термални извори, е наречен по-късно от
римляните Сердика. Римският император Константин Велики планирал да го обяви за
източна столица на империята. Поради стратегически причини - липсата на излаз
на море, тази чест в крайна сметка се паднала на Византион, който бил кръстен
Константинопол. След смъртта на императора християнската църква изпада в криза,
което е повод за свикване на втория вселенски събор, проведен през 343 г. в
Сердика. Вероятното място на заседанията по време на събора е старата църква
„Света София“, където днес има музеен комплекс.
През IX век, по времето
на управлението на българския хан Крум, Сердика вече е позната като Средец.
Името има славянски произход, а крепостта постепенно се утвърждава като важно
военно, политическо и културно средище на обширната средновековна българска държава.
Градът е известен още с името Триадица през XI и XII век в рамките на Византия.
През XIII и XIV век Средец се издига в икономическо и културно отношение и
отново е оживен търговски център.
Сегашното име на София е
отбелязано в официален документ през 1382 г. Градът носи името на „Св. София“,
което на старогръцки език означава „Премъдрост Божия“. Едноименната църква от
V-VI век е сред най-старите християнски храмове, запазени до днес. Тя е била
надграждана няколко пъти, но неизменно е била част от градския облик.
На 3 април 1879 г. София
е обявена за столица на България по идея на Марин Дринов, възрожденски историк
и филолог, министър на народното просвещение и духовните дела по време на
Временното руско управление на България (1878-1879). Градът е осмата по ред столица
в историята на България.
Гербът на столицата е
създаден заради участието на България в Световното изложение в Париж в началото
на XX век. На 29 март 1900 г. Софийското градско общинско управление приема
проекта на художника Харалампи Тачев.
През 1911 г. художникът
прибавя девиза „Расте, не старее“, като по-късно през същата година той е
обновен и става „Расте, но не старее“.
Седемнадесет години
по-късно Тачев дооформя герба с лаврови клонки. През 1974 г. Иван Радев добавя
петолъчка и стилизира герба съобразно тогавашните изисквания на социалния строй
в страната.
Църковният празник „Св.
мъченици Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София“, който се отбелязва на 17
септември, става официален празник на София с решение на Столичният общински
съвет от 25 март 1992 година. Преди това, от пролетта на 1979 празникът на
града се е отбелязвал на 3 април.
· Някои от най-знаковите места в столицата
· Храм-паметник
„Св. Александър Невски“
Катедралата „Св.
Александър Невски“ е не само най-голямата забележителност в столицата, но и
духовното ядро на града – притегателен център както за чуждестранните туристи,
така и за всички българи и православни християни.
Катедралният храм е
построен между 1882 и 1912 г. с дарения от целия народ в памет на загиналите
руски войници в Руско-турската война, довела до Освобождението на България след
близо 5 века турско владичество. Десетилетия наред след построяването си, катедралният
храм е бил най-високата сграда в София, като позлатените му кубета се издигат
на височина 45 м., а камбанарията – на над 50 м. Това е вторият по големина
православен храм на Балканите след катедралата „Св. Сава“ в Белград и може да
побере до 5000 души.
· Църквата
„Света София“
Впечатляващата църква
„Св. София“ е най-значимият паметник на раннохристиянската архитектура в
България. Предполага се, че възрастта ѝ е над 1500 години.
Църквата се намира в
непосредствена близост до катедралата „Св. Александър Невски“. В интерес на
истината църквата няма никаква украса външно, но макар и със семпъл екстериор,
изглежда впечатляваща и хармонична.
Някога „Св. София“ се е намирала извън границите на Древна Сердика, на висок хълм и още тогава е била впечатляваща за жителите и гостите на града, защото се е виждала отдалеч. Доста интересен факт е, че съвременното име на столицата идва точно от това на древната базилика. Още през 14-ти век градът неколкократно е споменаван с името София, което в последствие измества догава приетото за официално име Средец.
· Ларгото
и Антична Сердика
„Софийското Ларго“ се
намира в сърцето на София и е комплекс от сгради, построени през 50-те години с
цел да се създаде нов представителен център в столицата. Ларгото обхваща
сградите на Президентството, Министерския съвет, ЦУМ, МОН, както и хотел „Балкан“,
които са идеален пример за класическата социалистическа архитектура от средата
на миналия век и са една от основните забележителности в столицата.
Под Ларгото обаче се крие
истинското богатство на столицата – Антична Сердика, част от която е разкрита,
консервирана и изложена за посетители. В подлеза между Президентството и
Министерския съвет може да видите част от крепостните стени на римския град,
построен през II в. след новата ера. Може да се разходите и по „Декуманус
Максимус“, по която е крачил и император Константин Велики. Част от комплекса,
разкрит под бул. Мария Луиза, пък са останки от резиденция и жилищни сгради. За
огромно съжаление голяма част от останките от античния град са все още
неразкрити или разрушени при построяването на съвременния център на града.
Вероятно ако бяха съхранени и експонирани останките на Сердика спокойно биха
могли да се сравняват с тези на древен Рим или Атина.
· Църквата
„Света Петка Самарджийска“
Едва ли има софиянец, койт,
излизайки от метростанция „Сердика“, да не е обръщал внимание на малката църква
в пространството между ЦУМ и площад „Света Неделя“. Това е една от малкото
действащи до днес средновековни църкви в столицата. Намира се в сърцето на
града и е част от Ларгото. Чист късмет е, че остава цяла при строежа на
съвременният градски център през 50-те години, когато редица други древни
останки не са пожалени.
Доста интересно и в
същото време спорно е твърдението , че именно в олтара на тази църква е бил
погребан Апостола на свободата – Левски. Основанията за тези твърдения са
различни интерпретации на резултати от проведените тук разкопки в началото на
миналия век, както и твърдения на извършили погребението, предаващи се от
поколение на поколение.
· Площад
„Света Неделя“
Площадите са сърцето на
градския живот още от древността – място, където хората се срещат и общуват. В
Древна Гърция централният площад се е наричал „Агора“, а в Римската империя –
„Форум“. Точно толкова сакрално място е площад „Света Неделя“, който е и географският
център на града още от римско време. Именно на това място се е намирал форумът
на Древна Сердика. Част от колонадата му е открита при строежа на хотел
„Шератон“, а северната му фасада е точно под църквата „Света Неделя“. Около
самият форум са се намирали доста важни обществени сгради, които днес се
намират под околните сгради. Според някои археолози тук се е намирал и дворецът
на Константин Велики. В последните години тук продължават да текат
археологически проучвания и се разглеждат различни варианти за експонирането им
в съвременната градска среда.
На площада се намира
катедралният храм „Света Неделя“, която става арена на един от най-кървавите
терористични актове в историята на България. Куполът на църквата бил взривен,
като основна мишена бил цар Борис III, който обаче закъснял за провеждащото се
опело в храма. Загиват близо 200 души, а ранените са над 500.
· Ротондата
„Свети Георги“
Ротондата „Свети Георги“
е най-старата запазена сграда в столицата. Намира се във вътрешния двор между
сградите на Президентството и хотел „Балкан“. Датирана е от IV в. от н.е.,
когато император Константин Велики е живял в Сердика. Това е и най-старият храм
в града – на повече от 16 века.
Първоначалното
предназначение на сградата най-вероятно било за римски мавзолей. В последствие,
когато християнството станало равноправна религия в империята, ротондата била
превърната в баптисерий (място за покръстване на християни). По-късно става
православен храм, който е оцелял до наши дни, като по чудо не е бил засегнат от
варварските нашествия, нито от османското нашествие по нашите земи, нито от
бомбардировките по време на Втората световна война.
През османския период
ротондата била преустроена в джамия. Казвала се „Гюл джамия“ („Розовата
джамия“). Християнските стенописи били заличени с бяла мазилка и на тяхно място
били изрисувани мюсюлмански растителни мотиви. Днес именно възстановените
стенописи правят ротондата толкова забележителна. Може да се видят стенописи от
три епохи, като най-старото запазено до наши дни изображение е глава на ангел.
· „Цар
Освободител“ и жълтите павета
„Цар Освободител“ е
най-представителният булевард в София, известен със своите жълти павета – един
от символите на столицата. Кръстен е на руския цар Александър II, който обявява
Руско-турската война, довела до освобождението на България от близо петстотингодишно
турско владичество.
Още в първите години след
Освобождението бил възприеман от софиянци за доста представителен и те с
удоволствие се разхождали по него в почивните и празничните дни. На булеварда
се намирали двете най-важни сгради – Народното събрание и Царският дворец (днес
Национална художествена галерия). Така булевардът естествено се превръща в
централна „ос“ и символ на държавната власт. Тук са разположени също Руската
църква, Военният клуб, посолства и други важни сгради, а до началото на 30-те
години по жълтите павета подрънквал и трамвай. Централно място заема Паметникът
на освободителите, намиращ се точно срещу сградата на Народното събрание.
Жълтите павета се
появяват в началото на 20-ти век, като още при обсъждането какви да бъдат
настилките по софийските улици е взето под внимание, че жълтите керамични
павета имат доста повече предимства пред каменните. Комисията към общината
обаче решава, че те са прекалено скъпи, за да се павират всички софийски улици.
В крайна сметка определят жълти павета да има само за централния булевард „Цар
Освободител“, заедно с площада около катедралата „Св. Александър Невски“ и още
две-три по-централни улици.
· Народен
театър „Иван Вазов“
Повече от век Народният
театър „Иван Вазов“ служи като храм на българското театрално изкуство. Построен
е по проект на виенските архитекти Фердинад Фелнер и Херман Хелмер, и е открит
през 1907 г.
Това е една от
най-красивите и емблематични сгради в столицата. Впечатляващата ѝ фасада е в
неокласически стил, а интериорът е с изключително богати орнаменти и живописно
оформление по стените и тавана.
Всички седалки в големия
салон са с червена тапицерия, освен две, които са в жълта. Те са запазени по
този начин в памет на две забележителни личности, свързани с Народния театър –
писателят Иван Вазов и проф. Иван Шишманов, който издава указа за създаването
на театъра – интересен факт, който много малко хора знаят.
.
Коментари
Публикуване на коментар